Спортът в Бяла Слатина

Бяла Слатина е старо славянско селище, разположено на река Скът в Дунавската равнина. През 1880 година става околийски център, което дава тласък за по – бързо икономическо и културно развитие. Постепенно са открити  съдилища с  агрономство, земеделска банка и гимназия. Утвърждава се и седмичен пазар. Преди освобождението от турско робство, според историческите справки, най – добре развити спортове по нашите земи са били народните борби  и конните състезания, но те не са били подчинени на стройна организация, а са имали инцидентен характер.

След освобождението, под формата на гимнастически дружества били създадени военни отряди. Опитни руски офицери и инструктури обучавали във военно дело хиляди мъже, включително и ученици от горните класове на гимназията.

След съединението на Северна и Южна България през 1885 година, и Сръбско – Българската война, гимнастическите дружества се запазили. Нещо повече, членовете им започнали активно да спортуват и просъществували до края на тридесетте години.

Сегашното физкултурно дружество “ Чавдар “ е рожба на деветосептемврииската победа, но не е приемник на гимнасическото дружество “ ЮНАК „, образувано през 1925 година.

На 16.05.1926 година става освещаване на знамето на юнашкото дружество. През Юни същата година в Горна Оряховица юношеското дружество взема участие и в първия общодържавен събор на юнашките дружества в България, като участва със своя композиция. Дружеството имало и своя униформа. Младежите до 15 годишна възраст носили черен панталон, бяла риза, бяло калпаче със зелено дъно и лъвче отпред. По – големите имали четническа униформа – ботуши, зелен брич, куртка с ширит, калпаче с червено дъно и лъвче отпред.

През същата 1926 година, по случай Златния век на България, за първи път в местността “ Езерото “ се устройват лекоатлетически състезания. Освен бягане и хвърляне се провеждат и забавни игри като бягане с вързани крака, провиране през буре, бягане с чувал, ходене по права линия с вързани очи и други.

През 1939 – 1940 година дейността на дружеството била сериозно ерозирана от футбола, към които младите вече проявявали по – голям интерес. Все по – това време дружеството прекратява и активната си спортна дейност.

Измина повече от век, откакто коженото калбо се търкаля по терените на нашия континент. През 2001 година се навършиха и 80 години откакто футболната топка се е завъртяла по белослатинските терени. Връщайки се назад в историята искам да разкажа на поколенията за футболната сила на Бяла Слатина. Разбира се това не е толкова просто, тъй като спомените са избледнели, архивните документи са малко , а и много от активните участници вече не са между живите. Жителите на Бяла Слатина не били чужди на футболната игра. Белослатинските момчета тичали по поляните след кръпчените топки и имали свои отбори много преди началото което идва през 1921 година.

Първият спортен клуб в Бяла Слатина е образуван през 1921 година. Идеята е на един търговец от град Оряхово на име Георги Данаилов. Завършил колеж в Цариград, високо образован за времето си, той за първи път покава истинска футболна топка на белослатинските младежи и се ангажира за треньор на новосформирания футболен клуб Атлантик.

На 22.03.1922 година посрещането на пролетта било ознаменувано и с първия футболен мач на белослатински терен с футболен отбор Орел от град Оряхово. Атлантик загубили мача с 3:1, но вместо отчаяние, пораснала амбицията. В мача реванш с Орел на оряховски терен Атлантик записал и първата си победа с 2:0. Привържаниците на отбора го посрещнали на ЖП гарата с въодушевление.

За откриването на новото игрище през Сепртември 1926 година бил поканен отбора на Орел Чеган Враца. Освен хляди граждани, на мача се стекли и стотици любители на футболната игра от цялата околия. Мачът завършил с 1:0 за град Враца. Това довело до много коментари и спорове, в резултат на което отборът бил разпуснат.

През 1927 година бил сформиран нов футболен отбор към клуба Вулкан, който просъществувал само няколко месеца. Най – добрите футболисти от Атлантик и Вулкан се включили в новосформиран футболен отбор носещ името Дунав Лебед. Този отбор бил съставен предимно от прогресивни младежи.

През 1987 – 1988 година детско – юношеските отбори на Чавдар играят под името на Дунавец – Търнак и под ръководтсвото на треньора Цветан Близнаков стават областен първенец, достигайки до финалната среща само с победи и един равен мач. На финала отборът играе в Берковица, побеждават местния Ком с 3:2 и стават областен първенец. А през 1988 1989 година децата стават регионален първенец.

На 23.05.2001 година бе чествана 80 годишнината на футбола в Бяла Слатина. Предният ден се състоя футболна среща между ветераните на Левски София и Чавдар Бяла Слатина, завършил с резултат 4:2 за Левски, като в софийският клуб играха звезди като П. Николов, Н. Тодоров, П. Панов. На 23 Май бе открита паметна плоча на входа на стадиона, децата на Чавдар играха със връстниците си от Спартак Плевен и загубиха с 0:1. След мача бяха наградени ветерани и действащи състезатели и бяха определени най – добрите футболисти на клуба.

Златните години на белослатинския волейбол така силно са се запечатили в паметта на запалянковците, че те много често спорят кой от двата спорта, футбол или волейбол, са били по – популярни в нашия град. Мненията са различни, но истината е че Бяла Слатина е мерила ръст с най – силните отбори в “ Б “ републиканска група. Но нека се върнем назад в годините и сложим всичко в ред.

Появата и развитието на този спорт е свързан с името на учителя по физика в гимназията Никола Тръпчев. Първият неофициялен мач се състоял в двора на гимназията на 25.05.1932 година с отборите на град Враца. На следващата година било направено игрище кадето започват първите неофициялни състезания по волейбол между гимназийте на Враца, Бяла Слатина и Оряхово.

През 1977 година започва упадъкът на този красив и емоционален спорт. Причината е все по – трайното му преминаване от открито в закрито. Волейболните срещи започват да се провеждат в спортни зали и поради липса на такава в Бяла Слатина, отборите са принудени да играят срещите си в градовете Враца и Кнежа, което става причина за отдръпване на привържениците му. Освен пътуванията на отборите, дружсетвото е обременено с допълнителни разходи. Радостен факт е  че от 1948 до 1978 година в продължение на 30 години нашите представителни мъжки и женски отбори са били постоянни членове на “ Б “ републиканска волейболна група. През 1989 година женският волейболен отбор на Бяла Слатина отново влезе в Б републиканска волейболна група, но игра срещите си в Кнежа.

На 01.06.2002 година се проведе честване на 70 години волейбол в Бяла Слатина. Възстановено бе волейболното игрище в двора на прогимназията. Игра се и демонстративен мач между бивши играчи и сегашни деца и юноши. Най – изявените деятели, Георги Танков, Стоян Лазаров, Илия Петрова и Севина Кадриева бяха наградени.

Появата и развитието на тенис спорта в Бяла Слатина започва през 1945 година. През месец Април дошла група студенти от Бяла Слатина, учещи в София и изнесли гимнастичека композиция, след което в двора на техникума, демонстрирали и играта на тенис. През 1946 година студентът Георги Горанов донесъл две ракети и в продължение на един месец обучавал 15 ученици.

Две години по – късно Х. Николов и Г. Йорданов донесли от София 17 тенис топки и макети на тенис ракети, запалили много ученици от техникума и гимназията и с подръчни средства играта започнала да се развива.

През 1949 година Димитър Велников започнал да произвежда многопластови ракети и това дало тласък за разпространяването на тениса в града . Единственият недостатък бил, че все още не се знаели добре правилата от всички, а и нямало подготвени съдий.

По – късно, с изграждането на модерната за времето си тенис база от завод Пионер, нещата се променили. Започнали се редовни тренировки от деца, юноши и мъже, под ръководтсвото да специялисти и подготвени треньори. Бяла Слатина станала база за провеждането не само на републикански първенства, а и на международни състезания, в едно от които е участвал и Лендел.

Цветан Близнаков